Испания, Барселона, рано вечерта, ухилен до уши, къде от еуфорията от предстоящото, къде от виното, което сподели със своята очарователна спътница, той доволен се настани на първия ред в зала Л'аудитори и за миг затвори очи за да събере мислите си, а те бягаха като подплашен табун в безбрежната прерия... Не беше реално... чуствата се гонеха, като талази на разбушувал се океан. За първи път беше в Испания, земя която бе виждал само в сънищата си, а където се чустваше като у дома си, сигурен, спокоен, щастлив... В същото време трепереше от възбуда от всичко случващо се около него... Още не бе кацнал, а ето го на концерт, в град, който не бе виждал през живота си, а който познава като петте си пръста... Объркан, възторжен, запленен, упоен и неземно щастлив той погледна за пореден път очите, които го караха да мечтае и отправи взор към сцената, след като залата притъмня...
Там трябваше да се появи певицата, която не бе и сънувал, че ще види на живо, камо ли тя да пее на една ръка разстояние от него... Много преди това, той я бе слушал с обожание и при първите акорди на песните й в душата му се възцаряваше щастието, онова което няма аналог, което идва свише и не чака покана, а просто е там... А сега, тя щеше да пее пред него, на своя 60 годишен юбилей на сцена, ситуация, колкото и хубава, толкова и невероятна... но факт!
Някъде отдясно се появява тя - цялата в оранжево, кубинка от главата до петите, цялата омагьосваща, самата Омара Портуондо... Публиката избухва във възторжени ръкопляскания, любовта и уважението струящи от нея се носеха към певицата по въздуха и можеха да се докоснат. Тя махна с ръка и сред възцарилата се тишина запя: Gracias, gracias, gracias...
Тази жена, която е дала толкова много на света, толкова известна и надарена благодареше на хората отишли да я уважат на нейния юбилей... благодареше им от сърце, с душата си... Изживяването беше неповторимо... Песен след песен тя омайваше присъстващите все повече и повече... Той се чустваше благословен... да е там, в Испания, в компанията на своята сестра по душа, дух и сърце, на най-вълшебното място, а пред него да пее Омара... "За такива моменти си струва да се живее..." помисли си той и двамата се спогледаха, ухилиха се, подеха ритъма на песента и се оставиха той да ги води... Не щеш ли Омара погледна към тях и се запъти да види кои са тези сладури, които се поклащат щастливо до сцената... Той не повярва на ушите си, когато тя го покани да танцуват... Напълно парализиран и неподвластен на самия себе си, той се остави на краката си сами да го водят... И те наистина танцуваха... беше като сън... като черно-бял ням филм, в който участваше без да иска... Малко по-късно, когато песента свърши Омара подкани оркестъра да продължат и го попита за името му... и после пя за него... една приказка със съвсем неочакван сюжет... а ако не вярвате... е то всичко си го има черно на бяло (или както сега е модерно ъплоуднато на тубата)
Всяка прилика с реални лица и събития съвсем не е случайна! :P
Soul.
