Наскоро попаднах на един интересен текст за Теизма. В самото начало едно изречение ми направи много силно впечатление и реших да го споделя с вас. Надявам се всеки да намери свой собствен смисъл в тези думи.
" But when we consider how small after all the cup of human enjoyment is, how soon overflowed with tears, how easily drained to the dregs in our quenchless thirst for infinity, we shall not blame ourselves for making so much of the tea-cup. "
За себе си открих отново мотива за неутолимото желание да имаме, направим, изживеем и изпитаме всичко. Как желанията правят от хората роби, когато не могат да се радват на това, което имат, а се стремят към това да имат всичко. "За да стигнеш нависоко се цели още по-нависоко" - клише, което обаче, полека - полека се утвърждава като жизнена философия за поколения хора в западния свят. Знам, че от думите ми лъха хедонизъм, но не това е тезата, която защитавам. Според мен удовлетворението тук и сега е задължителен компонент от рецептата за спокоен и щастлив живот. Въпреки това е важно да не се изпада и в другата крайност - да си стоим в днешната кал, като добри прасета и да се заблуждаваме, че калта в другата локва просто не е толкова хубава, т.е. не си заслужава усилието да се завтечем в тръс към бъдещето :) Както при всяко нещо и при желанията и мечтите е добре да се търси баланс - да не се отказваме от другата локва, но и да не пропуснем да се насладим на калта в тази, в която сме, вперили поглед в мечтите пред себе си :)
Тъй като всичко започна от Книгата за Чая, след тази свинска история ще дам и чаен пример - чаени церемонии има в много страни от далечния Изток. Във всяка страна целите на церемониите са различни.
В Япония чаената церемония е в голяма степен дзен изживяване, най-вече за човека, който я води. В стремежа си да изпълнят всяко движение с максимална прецизност и изящност японците тренират духа и тялото си в послушание и издържливост. Самата покана на чаена церемония е голяма чест за гостите, тъй като изпълняващия я, отдава цялото си същество на това да приготви за своите гости перфектната чаша чай. Уважението към чая и гостите, стремежа към съвършенство и личностно развитие правят от японската чаена церемония своего рода изкуство.
За разлика от това, китайската (по-ранната от двете) церемония е насочена към това да направиш хубав чай за гостите си... като в процеса омажеш юнашки всичко наоколо :) Стремежът към добрия чай, заради самия чай, заради това да вкусиш нещо хубаво. Няма отмерени движения, водата плиска навсякъде и чаят се премята през доста съдове преди да бъде налят в чашата на госта. Важен е добрият чай сега!
Общото между двете церемонии е израза на уважение към гостите. Нещо което е валидно независимо дали правиш опит да направиш перфектния чай за другиге или демонстрираш, че не пестиш продукти за комфорта им и те са добре дошли в твоя дом.
Балансът е да пием хубав чай сега, като не изключваме възможността следващия чай, който направим да е перфектния. А следващ чай винаги има!
Soul
PS: "Книга за чая" е написана оригинално на английски и е свободно достъпна от Project Gutenberg. На български е преведена от издателство "Лик", но поне аз не намерих некомерсиална версия.
