Всеки ден и всяка нощ търсим... всеки миг желаем... всяка свободна минута мечтаем... За какво? В различни моменти желанията ни водят на различни страни. Мечтите са нещото, което ни движи напред, което ни прави хора. Апетитът идва с яденето, казват хората... с мечтите е същото, постигнеш ли една, на нейно място задължително идва друга, след нея трета и така докато не спрем да мечтаем или да дишаме... което си е почти едно и също!
За някои целта оправдава средствата и те изпадат в омагьосания кръг на мечтогонците, преследвайки мечта след мечта оставайки винаги неудовлетворени докрай.
"Ех, ако можеше и това да стане, тогава ще съм щастлив!"
си мислят хората... ако им се удаде възможността да осъществят и последната си мечта, тя просто се превръща в поредната, често пъти водейки до извода, че повече сълзи са проляти над сбъднати мечти.
Други намират щастието в нещата, които преживяват по пътя, който изминават до поредната мечта.
Въпрос на личен избор е, вие какво бихте избрали? ;)
Когато обаче, желанията стават повече от времето, в което сме ограничени, сме поставени пред дилема. Изборите са два - или се отказваш от нещо, за да постигнеш друго или продължаваш да гониш всичко, което желаеш.
За себе си установих (с емпирични опити!), че продължителното гонене на всичко наведнъж сe отразява отрицателно на вътрешния мир, нервите, енергията и характера. Поглеждайки се в огледалото след дълго време прекарано в тичане подир всичко, видях един нещастен, изнервен, сприхав и определено не-готин човек. Тогава реших, че нещата трябва да се променят и започнах да пресявам желанията си през по-ситно сито. Започнах да поставям етикетче с приоритет на всяко желание, оставяйки го да отлежи, колкото е необходимо, за да премине периода на първоначален афект. Резултатът беше светкавичен и поразителен, много неща отпаднаха от само себе си, а за останалите - времето изведнъж започна да ми стига. Решенията се влияеха от принципи, пречупени през детайлите на ситуациите, в които изпадах. След началната еуфория от постигнатото стигнах до извода, че за да е щастлив човек от живота е добре да умее да се отказва от желанието да има всичко, за да може да постигне нещо!
Всичко или нещо?
Сила на волята ли е да продължиш напред, когато ти стане нанагорно или прост инат?
Оправдание за мързеливци ли е съзнателното отказване от нещо в полза на друго или въпрос на принципи?
Пашата обича смелите!... но не и безрасъдните?
Какво мислите вие? Можете да оставите коментар под статията.
Soul
