Тъмнокосо момиче

Дълго време се чудих кое е това тъмнокосо момиче, (или по известна като morena в традиционните латино ритми ;) ) за което пеят всички. Започвайки от Ave Maria Morena мине се през Baila Morena и се стигне до отговора на този основополагащ въпрос ;) А той за моя радост и удивление той дойде на български език и носи соления аромат на Карибите :) След като представих моите фаворити на българската латино сцена "Манго Дуенде" , както и новия проект IRE, дойде време да отделя необходимо внимание и на другата също така значима група в България - а именно "Тумбаито". По една или друга причина, не съм присъствал на множество техни изпълнения, но представата, която добих от тези, на които присъствах, ме остави с впечатлението, че залагат на по-весели, по-комерсиални парчета, което ги прави неповторими. Моите предпочитания са като цяло ориентирани към "класическата" кубинска музика, салса-сон и румба, затова и в душата ми намират почваизпълненията, на Буена Виста, Джони Пачеко и ред групи творящи в този стил. Но личните ми предпочитания сега остават настрана. Докато "Тумбаито" до миналата година правеха изцяло кавъри на съществуващи песни, миналата година, за пръв път чух "Чернокосо момиче". Самият кураж да направят аранжимент на нещо българско в жанра е достатъчен за адмирации и уважение! Като оставим настрана факта, че ритъма е доста заразителен и като цяло е от тези, които ти остават в главата цяла седмица, след неделя вечер в клуба на тяхно участие. Та на въпроса - чак преди дни разбрах коя е тази красавица, за която пеят всички :) Неустоимата Долорес "de la caridad" както можете да забележите тук. Клипа е свеж и дори навява асоциации с родината на Долорес :) Отбелязвам факта, че след "Минаваш през мен" това е втория опит (бих казал доста успешен) за българско участие в тази все още чужда за нашата страна област. Пожелавам успех на "Тумбаито" и се надявам това да не остане самотен сингъл, а да "повлече крак" за още и все по-приятни изненади от подобен характер. Позволявам си спекулацията, че подобен проект изисква не-малка финансова подкрепа и продуцирането му е скок в празното пространство, но с необходимата поддръжка и положителна оценка смятам, че любителите на тази музика, могат да допринесат за растежа и съзряването на тази група, както и всички, които имат смелостта и таланта да творят латино в България! Както виждате това съвсем не е невъзможно! :)

PS: Ще си позволя да отбележа, че чернокосото момиче ми обеща един танц, който все още чака на дансинга и се оглежда за нея ;)

Soul.

Сантана в Скопие 10.07.2009

Югозападно Мексико... средата на четиридесетте... в градчето Аутлан скътано между безбрежните нивя и планината се ражда един човек, една легенда... една звезда... но никой не знае все още за това. Шестнадесет години по-късно той и семейството му се преместват да живеят във Фриско, в опит да намерят реализация и по-добър живот... Горе долу по това време светът за първи път става свидетел на гения на Карлос Аугусто Сантана Алвес... който, в Калъмбия рекърдс и до сега познават като "малкия Вальо Танчев" ;)

Решен, че животът му като музикант няма да се ограничи до улиците на Сан Франциско, той събира група свои колеги, наричат я Santana Blues Band и започват дългия и труден път на утвърждаване из клубовете за да може след има-няма пет години да дойде незабравимия Уудсток '69 , на който групата достига първия си голям връх...

Възможността да види на живо своите идоли като Би Би Кинг и Литъл Ричард, в комбинация с неизследваните, но богати на вдъхновение и възможности за експерименти стилове, в които твори, като афро, блус и салса смесени по невероятен начин с рок дават силен тласък в популярността на този неземен творец и групата му от тогава, та и до сега!

Естествено той заема достойно място в музикалните ми предпочитания и с радост прочетох за неговото участие в Скопие през юли тази година! Тъй като ще е жалко да отида ( а повярвайте ми ще го направя :P ) сам на този спектакъл събирам група ентусиасти да превземем Скопие и по специално градския стадион :) Колкото повече - толкова повече :) Който ме познава - да ми пише, който просто чете блога ми, но има желание - може да остави коментар под статията :)

А за всички които се кефят на Карлос - един малък подарък :)

http://www.youtube.com/watch?v=LpPb2cVswlI

Soul.

Важен е пътят...

Преди време попаднах на клипове в интернет на хора практикуващи паркур. Заниманието като такова е доста динамично и приятно за гледане... макар да се съмнявам, че някога ще се заема с такова нещо силно симпатизирам и уважавам всички момчета и момичета, които го правят. Не след дълго чух и мотото на трейсърите: Важен е пътят, а не целта! Тогава го оставих да поседи в едно чекмедже и да свикна с мисълта, да я пречупя през моя си живот... знаейки, че ще дойде време, в което ще разбера дали има валидност за мен. Оказа се, че има... и то доста хммм... буквално значение... :) Това още един път доказа пред мен, че нещата се случват с определена цел... а това дали ще я разберем зависи от това, дали ще успеем да се настроим на необходимата вълна... да я оставим да ни води... и да я превърнем в реалност. Колкото по свободомислещ е човек, колкото по-малко се вписва в рамките на "общественото мнение", както и в рамките на това, което е бил до вчера, толкова шансът да получи от живота, това което иска, става по-голям. За себе си установих, че промяната е нещо добро, когато е в синхрон със случайките, които съпътстват човек по пътя му... И ето, че отново стигнахме до пътя... За разлика от много неща... пътя няма начало, няма и край... само времето отредено ни да го следваме ни ограничава до известна степен... но представяте ли си каква блъсканица и задръстване ще стане, ако ги нямаше ограниченията? ;) Освен това пътя винаги води напред... а напред винаги има едно малко парченце щастие с името ни на него... само да се справим с "тигрите, лъвовете и мечките", които обитават отвъд на познатото ни... и ще стигнем до него :) Звучи просто, нали? Е... ще си поговорим след 100 години пак... да видим дали подозренията ми са били правилни... Среща на някоя гара, в някой град, някъде там... по пътя...

Soul.

Една приказка...

Испания, Барселона, рано вечерта, ухилен до уши, къде от еуфорията от предстоящото, къде от виното, което сподели със своята очарователна спътница, той доволен се настани на първия ред в зала Л'аудитори и за миг затвори очи за да събере мислите си, а те бягаха като подплашен табун в безбрежната прерия... Не беше реално... чуствата се гонеха, като талази на разбушувал се океан. За първи път беше в Испания, земя която бе виждал само в сънищата си, а където се чустваше като у дома си, сигурен, спокоен, щастлив... В същото време трепереше от възбуда от всичко случващо се около него... Още не бе кацнал, а ето го на концерт, в град, който не бе виждал през живота си, а който познава като петте си пръста... Объркан, възторжен, запленен, упоен и неземно щастлив той погледна за пореден път очите, които го караха да мечтае и отправи взор към сцената, след като залата притъмня...
Там трябваше да се появи певицата, която не бе и сънувал, че ще види на живо, камо ли тя да пее на една ръка разстояние от него... Много преди това, той я бе слушал с обожание и при първите акорди на песните й в душата му се възцаряваше щастието, онова което няма аналог, което идва свише и не чака покана, а просто е там... А сега, тя щеше да пее пред него, на своя 60 годишен юбилей на сцена, ситуация, колкото и хубава, толкова и невероятна... но факт!
Някъде отдясно се появява тя - цялата в оранжево, кубинка от главата до петите, цялата омагьосваща, самата Омара Портуондо... Публиката избухва във възторжени ръкопляскания, любовта и уважението струящи от нея се носеха към певицата по въздуха и можеха да се докоснат. Тя махна с ръка и сред възцарилата се тишина запя: Gracias, gracias, gracias...

Тази жена, която е дала толкова много на света, толкова известна и надарена благодареше на хората отишли да я уважат на нейния юбилей... благодареше им от сърце, с душата си... Изживяването беше неповторимо... Песен след песен тя омайваше присъстващите все повече и повече... Той се чустваше благословен... да е там, в Испания, в компанията на своята сестра по душа, дух и сърце, на най-вълшебното място, а пред него да пее Омара... "За такива моменти си струва да се живее..." помисли си той и двамата се спогледаха, ухилиха се, подеха ритъма на песента и се оставиха той да ги води... Не щеш ли Омара погледна към тях и се запъти да види кои са тези сладури, които се поклащат щастливо до сцената... Той не повярва на ушите си, когато тя го покани да танцуват... Напълно парализиран и неподвластен на самия себе си, той се остави на краката си сами да го водят... И те наистина танцуваха... беше като сън... като черно-бял ням филм, в който участваше без да иска... Малко по-късно, когато песента свърши Омара подкани оркестъра да продължат и го попита за името му... и после пя за него... една приказка със съвсем неочакван сюжет... а ако не вярвате... е то всичко си го има черно на бяло (или както сега е модерно ъплоуднато на тубата)

Всяка прилика с реални лица и събития съвсем не е случайна! :P

Soul.