Преди време попаднах на клипове в интернет на хора практикуващи паркур. Заниманието като такова е доста динамично и приятно за гледане... макар да се съмнявам, че някога ще се заема с такова нещо силно симпатизирам и уважавам всички момчета и момичета, които го правят. Не след дълго чух и мотото на трейсърите: Важен е пътят, а не целта! Тогава го оставих да поседи в едно чекмедже и да свикна с мисълта, да я пречупя през моя си живот... знаейки, че ще дойде време, в което ще разбера дали има валидност за мен. Оказа се, че има... и то доста хммм... буквално значение... :) Това още един път доказа пред мен, че нещата се случват с определена цел... а това дали ще я разберем зависи от това, дали ще успеем да се настроим на необходимата вълна... да я оставим да ни води... и да я превърнем в реалност. Колкото по свободомислещ е човек, колкото по-малко се вписва в рамките на "общественото мнение", както и в рамките на това, което е бил до вчера, толкова шансът да получи от живота, това което иска, става по-голям. За себе си установих, че промяната е нещо добро, когато е в синхрон със случайките, които съпътстват човек по пътя му... И ето, че отново стигнахме до пътя... За разлика от много неща... пътя няма начало, няма и край... само времето отредено ни да го следваме ни ограничава до известна степен... но представяте ли си каква блъсканица и задръстване ще стане, ако ги нямаше ограниченията? ;) Освен това пътя винаги води напред... а напред винаги има едно малко парченце щастие с името ни на него... само да се справим с "тигрите, лъвовете и мечките", които обитават отвъд на познатото ни... и ще стигнем до него :) Звучи просто, нали? Е... ще си поговорим след 100 години пак... да видим дали подозренията ми са били правилни... Среща на някоя гара, в някой град, някъде там... по пътя...
Soul.
