Парадокси

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистваме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, от когато и да било, но общуваме по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни ... убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява този текст да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"...

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.

Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма вече да е до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече нека наистина да е така.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно. Защото един ден този човек няма да е до вас!

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото ЖИВОТЪТ не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които карат дъха ни да спре!

Това е написано от човек загубил своята половинка в живота. От човек загубил най-ценното си...

Във времето видях много добро и много зло... изпитах безумна радост и безмерна тъга... След всичко до тук, не съжалявам за нищо от случилото се... всеки един урок, който научих трябваше да се заплати по един или друг начин. Но в крайна сметка мога да кажа, че за мен способността да обичаш е благословение от Бога, а не слабост, дар, а не проклятие - и всеки път, когато кажа "Обичам те" го чуствам. Затова и този текст ме впечатли толкова.
Авторът е успял с няколко изречения да извади есенцията на живота. Описанието, което дава, в този своеобразен хайку стил, успява да улови множество от парадоксите, които царуват в нашето битие. Макар края да звучи като евтино верижно писмо предавано по icq, за мен то дава рецептата за премахване на източника на тези парадокси, а именно - отдалечаването на хората един от друг в стремежа им към постижения извън самите тях, които в крайна сметка не ги правят щастливи.

Желая на всички щастието да намерят своята половинка, онзи човек, който чете през очите в сърцето ти, който те прегръща с душата си, който просто те прави щастлив, защото е там с теб. Както и способността да обичат за да направят на свой ред същото :)

Синергията... този алхимичен процес, който осъществяваме, и от който физиците получават заекване, е нещото, което ни прави подобни Богу - насладете му се!

В тази връзка - желая ви топло, усмихнато и уютно посрещане на Бъдни Вечер и Рождество Христово, бъдете здрави и не се страхувайте да обичате... сега! Не утре...

Б1

Ире @ Салса плюс 23.11.2008

Топлина, светлини, горещи ритми, гъмжило от танцуващи тела, задушна атмосфера, музиката се носи по въздуха като огън в кислородна среда, разпалвайки страстите още повече... Да, познахте - това е Салса плюс в неделя вечер! :) Датата е 23.11.2008, в клуба нещо става..., нещо не е като преди... хората се тълпят на групички и обсъждат нещо... и явно това не са нито икономическата криза, нито земетресенията, нито дори парното... :) Интересно какво ли е то? :) Бегъл поглед показва наличието на непривично допълнително обзавеждане... в единия край на дансинга са се намърдали чифт конги, в компонията на цял комплект барабани, синтезатор и сума ти жици и микрофони...

Аха! Ето това е нещо ново :) По всичко личи, че ще има жива музикаааа! Споделих аз за липсата на жива музика и ето - вопъла ми бе чут, желанието ми бе удовлетворено, аз съм щастлив! Явно не само аз съм забелязал тази липса и очарователната управителка на Салса плюс направи забележително представяне на една група, която дебютира на импровизираната сцена на заведението :) Този ход, според мен е прекрасен по своята идея, проявената воля и постигнатия резултат! Живата музика не може да се компенсира с нищо друго, самото присъствие на изпълнителите, желанието им да се представят по най-добър начин, личното отношение - това, че те са дошли и свирят и пеят специално за теб, малките гафове на сцена, усмивките им през цялото време, породени от възторга на публиката, овациите и усмихнатите муцуни насреща им. Диалога между изпълнителите и публиката - ето там се крие магията на живата музика, която я прави толкова очарователна. :) Но коя е групата?

Ами простичко е - Ире! Група оптимисти решили да правят латино в България! :) Групата е нова, в нея членуват няколко утвърдили се изпълнители, както и момчета от Консерваторията. Вокалното трио на първа линия се състои от една очарователна кубинска сеньорита и двама господа - Алекс Линарес от Перу, вокал на Манго Дуенде и перкусиониста на Слави - Рейди. Зад тях разпознах още двама от членовете на Манго Дуенде - зад клавира - ослепителната Ирения Васкес, а както винаги Ицо Ганев беше яхнал конгите :) Останалата част от състава бе непозната за мен, което обаче ни най-малко не им попречи да се представят блестящо и да направят фиеста за чудо и приказ :)

Репертуарът бе изпъстрен с живи парчета в мамбо, салса и меренге, пачангата беше на ниво, градуса не спадаше, а публиката видимо остана доволна, ако се съди по ентусиазирания рев нададен при излизането на бис на групата, за който присъстващите се пребориха с неуморно скандиране и неспирни аплодисменти :) браво на публиката :D След двете части на шоуто, разделени от кратка почивка определено всички бяха в много добро настроение - което се отрази на дансинга през останалата част от вечерта :) Напоследък рядко посещавам клуба, но не помня от кога не съм го виждал толкова пълен и весел, определено сполучлив ход, който ако стане традиция ще отвори нова страница в латино историята на България :)

Сега след като споделих впечатленията си от събитието искам да прошушна едно желание и да отправя една забележка. Желанието ми е, ако може палитрата от парчета на групата да се попълни и с класически кубински сон, болеро и ча-ча - има и хора, които обичат по бавна, но също толкова страстна музика ;) А забележката е към озвучителя - с две думи - беше се престарал :) от време на време не се траеше, особено при някое виртуозно изпълнение на духовата част от оркестъра, високите тонове бяха излишно надути и вместо да допринасят за доброто настроение, те успяха да изгонят не един и двама присъстващи.

А, всъщност имам и още едно желание - Ире - искам ви по-скоро отново на сцена!!! :) Благодаря ви сладури, бъдете все така готини, че даже и повече :P

Vamos a bailar!!!

Soul.