Парадокси

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистваме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, от когато и да било, но общуваме по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни ... убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява този текст да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"...

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.

Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма вече да е до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече нека наистина да е така.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно. Защото един ден този човек няма да е до вас!

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото ЖИВОТЪТ не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които карат дъха ни да спре!

Това е написано от човек загубил своята половинка в живота. От човек загубил най-ценното си...

Във времето видях много добро и много зло... изпитах безумна радост и безмерна тъга... След всичко до тук, не съжалявам за нищо от случилото се... всеки един урок, който научих трябваше да се заплати по един или друг начин. Но в крайна сметка мога да кажа, че за мен способността да обичаш е благословение от Бога, а не слабост, дар, а не проклятие - и всеки път, когато кажа "Обичам те" го чуствам. Затова и този текст ме впечатли толкова.
Авторът е успял с няколко изречения да извади есенцията на живота. Описанието, което дава, в този своеобразен хайку стил, успява да улови множество от парадоксите, които царуват в нашето битие. Макар края да звучи като евтино верижно писмо предавано по icq, за мен то дава рецептата за премахване на източника на тези парадокси, а именно - отдалечаването на хората един от друг в стремежа им към постижения извън самите тях, които в крайна сметка не ги правят щастливи.

Желая на всички щастието да намерят своята половинка, онзи човек, който чете през очите в сърцето ти, който те прегръща с душата си, който просто те прави щастлив, защото е там с теб. Както и способността да обичат за да направят на свой ред същото :)

Синергията... този алхимичен процес, който осъществяваме, и от който физиците получават заекване, е нещото, което ни прави подобни Богу - насладете му се!

В тази връзка - желая ви топло, усмихнато и уютно посрещане на Бъдни Вечер и Рождество Христово, бъдете здрави и не се страхувайте да обичате... сега! Не утре...

Б1