Маскен бал по никое време :)

Маскен бал... светлини, сенки, музика, смях и весела сбирщина от невъобразими образи и образки събрани на едно място с цел да се повеселят, потанцуват, кой да се изфука, кой да поклюкари ;) изобщо социалната дейност кипи с всички сили :) Краят на Ноември... никое време... минал е Хелоуин, Коледа едва се задава в далечината - въобще няма с какво да запомниш това време от годината, освен ако разбира се имаш повод ( а както всички знаем ние българите поводи винаги ще си намерим) :) Но не ми беше това мисълта - идеята е да запомниш поредното събиране с приятели с нещо различно. Защо не маскен бал за хора пропуснали Хелоуин и нямащи търпение да дойде Коледа...?! :) значи е решено - пак ще се цапотим и преобличаме за ужас на останалата част от народонаселението по улиците ;)

Речено - сторено, всеки надянал маската си се понася към замъка на чудесата за да покаже своето оформление :) Зима - студ - поледица - ако не внимавахме можеше да напълним Пирогов с охкащи приказни герои ;) - тук основните заслуги отново обира кмета - да ни е жив и да ни радва с подобни широкомащабни безплатни пързалки :) Стигнеш ли веднъж обаче - забавлението ти е гарантирано, а и знаеш, че си го заслужил :) Мястото се пълни с възможни и невъзможни лица, цветна върволица от хора намиращи сили да се откъснат от сивотата на ежедневието и да потърсят приказките... на живо. Виждаш свои познати, запознаваш се с още толкова непознати, фотоапарати те дебнат отвсякъде, въобще - какафония от пременени оптимисти, глъчка и светлини. Песни и танци на народите, конкурси и игри - пълна програма, която не те оставя да седнеш дори за миг. Вървя сред този човешки гювеч и си мисля... и по едно време усещам, че само вървя :P Но докато все още мислех си мислех за следното...

Хората непрекъснато носят маски в "реалния" живот, вкъщи, на работа, на обществените места, изобщо - навсякъде. Сменят ги непрекъснато и толкова често, че стигат до момента, в който не знаят дали са свалили маската или тя вече е станала част от тях. Сред множеството роли често пъти забравяме кои сме всъщност, но обикновено когато осъзнаем, че тези, в които сме се превърнали не сме ние... е вече късно.

Човекът е много адаптивно същество... колкото повече го натоварваш и ограничаваш, толкова повече той се нагажда, променя и без да се усети живее живота, който може, а не живота, който иска. Докато се променя и намира своя път в битието той сам моделира себе си, под влияние и в отговор на външния свят, като в този процес често пъти жертва собствения си Аз, за да успее. Това обикновено се случва с хора, готови на всичко за да преуспеят - независимо в каква област. Множество от тези хора го правят несъзнателно - в името на целта, а от малцината успели да я постигнат - много малко намират онова, което са търсели - а именно щастието. Това се дължи на факта, че за да постигнат поставените цели те са пожертвали много неща, много парченца от себе си в процеса, парченца, които няма как да си върнат, а са им жизнено необходими за да изпитат щастие и покой. Макар повечето да не си го признават - те съжаляват, по една или друга причина. Тъй като всеки човек е различен, всяка съдба е уникална, а и до момента смятам, че не съм стигнал до подобни кръстопътища не мога да изкажа мнение дали може да си върнеш спокойствието и радостта. Но отговорно мога да отбележа, че е много по-просто да не ги губиш.

Сега. Не утре, не след края на месеца, не след този проект или онази задача, не когато се оженя, не когато имам деца, не когато се пенсионирам, а сега! Защото утре може и да не дойде, вчера трудно ще се върне, а сега... когато има смисъл, когато си жив и ти предстои да направиш следващата стъпка, да вземеш следващото решение. Намери себе си, ако не се харесваш - опитай да се промениш, защото ако не с друг, със себе си ще живееш цял живот, а представяш ли си какво е да живееш цял живот с човек, когото не харесваш :) Живей така, че да не губиш себе си, да не се заменяш за нещо външно, защото дори да го получиш, няма да е останал никой "вътре" за да му се радва.

Затова смятам, че е по-добре хората да слагат маски за да покажат нещо, вместо да ги слагат за да прикрият друго, така и те ще са по-щастливи и околните по-спокойни, защото знаят кога са си сложили маската :)

В заключение - носете маските си на балове, партита или просто за удоволствие, а не по необходимост :)

До маскиране!

Soul.

Манго Дуенде

Музика.... ритъм... мелодия... магия. Музиката е многолика, разнообразна и с всеки изминал ден става все по-пъстра. Раждат се нови творци, нови жанрове, нови хитове и няма кой да спре този естествен път на обновяване и еволюция. Сред този така добре организиран хаос от стилове и течения в музиката става все по лесно да се загубиш ако нямаш собствен стил, предпочитания и вкус. Болшинството от хората предпочитат удобното скривалище на "модерната" към момента музика, за тях работят по голямата част от заведенията, които пък се стремят да привлекат повече клиенти. Но има и една малка част (която за мое удоволствие нараства), която цени музиката с по-дълбоки традиции, макар и ориентирана към по-специфична аудитория. Както знаят всички аз съм малко или повече музикален помияр :) и въпреки, че харесвам широк спектър от жанрове има един, който стои в сърцето ми и винаги ще бъде там, който винаги ще ми дава сили и вдъхновение, който винаги ще ме радва и ще ме пренася в един по-добър свят, където хората са заедно, защото им е по-добре отколкото поотделно, защото искат да се забавляват, защото горещите ритми са в душите им и само чакат първите акорди за да се излеят от там и потопят всичко наоколо във веселие.

Да, това е латино музиката за мен, извор на щастие и магичен свят, в който успявам да намеря утеха и нови сили :) Независимо колко съм уморен или афектиран, след първата песен тези неща нямат значение, просто изчезват, затова пожелавам на всеки да си има този приказен остров, на който да отива за зареждане на батериите и много положителни емоции. Воден от тази си страст набързо намерих съмишленици и започнахме продължителни набези по кръчми и паланки, където пускат от "нашата" музика :)

Макар да намерихме доволно количество такива места ( и силно се надявам те да стават повече :) ) всичките имаха един и същ ... да кажем недостатък :) музиката беше на запис и пускана от DJ. Не, че е лошо - напротив забавлявам се страхотно и мога да отбележа, че съм оставил парички за ром там, колкото за "Лада" с основния ремонт :). При все, че този тип музика не е актуална в България е нормално и да няма български групи. Но по волята на Всевишния ( или просто луд късмет :) ) ми се удаде възможността да разбера за съществуването на едно уютно местенце в центъра на София наречено "Чай във фабриката" или по-известно като "Tea House" ( тук почитанията отиват при Digital Moon, Рони благодаря ти!) . Заведението е очарователно, скътано в бивш склад или нещо подобно в сърцето на София, обзаведено семпло, но оставящо чувство за "вкъщи" :) . Алтернативно място за алтернативни хора :) с алтернативни интереси, то предлага сцената си за групи, стените си за художници, а кухнята си за ценители. :) без да звучи, като скрита реклама мястото наистина си струва и горещо го препоръчвам на всички любители на джаз, латино и всички други жанрове, които намират място на сцената му. За актуална информация за програмата му винаги можете да погледнете тук.

След няколко посещения там разбрах за съществуването на "Манго Дуенде"! Съдържателите казаха: "Щом харесвате латино - елате да ги чуете", казах си - защо не? :) И бях възнаграден безмерно, когато, отпивайки от моя любим "Anejo 7 anos" аз чух първата песен, в изпълнение на Алекс Линарес ... а именно "Chan Chan" de Compay Segundo !!! А след нея El carretero, Dos gardenias, Candela, Guantanamera и много много други все попадения намиращи се в частта от личната ми музикална колекция, под заглавието "Classics"!!! Истинска жива група в България изпълняваща некомерсиално латино! Находка по-скъпа от огъня и колелото взети заедно! От тогава, ако съм в София и не съм на легло - няма участие, което да съм пропуснал! Останах меко казано очарован и смело препоръчвам

Елате да ги чуете!!!

Ако решите да минете - кажете, че имате резервация на името на Симеон Анастасов, място винаги ще ви намерят :))) , а самия мен обикновено ще заварите да се вихря с някоя чаровна дама под звуците на невероятните "Манго Дуенде"!

След дългата лятна почивка те отново ще ни радват на 21 Ноември, побързайте да си направите резервациите по отрано за да има места! Аз ще ви чакам там, масата до сцената, с усмивка от ухо до ухо и голяма "Havana" в ръка. :))

Estoy esperando, Vamos!

Soul.

Culto A La Vida

Куба, ... Варадеро, ... седем и половина вечерта, ... китна малка кръчма на плажа, ... туристите се прибират от плажа, за да се подготвят за вечерта... Глъчката по малко отминава... водите на Атлантика се катерят и спускат неуморно по финия като прах, искрящо бял пясък, очертавайки мястото, където лагуната изкушава плажа да се слеят в едно. И както във всяка естествена и балансирана връзка, това което цял ден лагуната е взимала малко по малко, го връща през нощта бавно и с любов, добавяйки бисерни миди за красота... В кръчмата звучат горещи, живи и упойващи латино ритми... наоколо е пълно с щастливи и усмихнати хора, седящи, говорещи, смеещи се, танцуващи - забавляващи се! На масата пред теб седи елегантна кристална чаша с разлята форма и ниско столче, а в нея две ледчета се гонят сред тъмно кехлибарена течност с тънък, характерен аромат, съчетаващ гъстотата на черен мед, сладостта на ванилията и неповторимия аромат на клонче канела в комбинация със сушени плодове. Всички тези нотки подчертаващи и придаващи омагьосващ оттенък на най-важния дар на Куба за света - кубинският ром.

Ето на това аз казвам El Culto A La Vida!

Тази изискна напитка се произвежда и консумира на много места по света, но неповторим и неоспорим факт е, че има само един ром, на който пише - "El ron de Cuba". И това е "Havana Club" !!! Това е ромът на Куба, оригиналния, неповторимия, носещ духа на острова на свободата!!! Това е моя "Havana Club"! :) Традициите, любовта и майсторството вложени в приготвянето му го правят моя фаворит сред конкуренцията. Мекият, всеобхватен и наситен вкус, който остава дълго след поредната наздравица го прави неустоим и чест мой спътник в културно питейтите ми изяви :) С времето успя да задълбочи привързаността ми и аз малко по малко намерих съмишленици, с които да споделям насладата, което всъщност я удвои :)

Воден от любознателност и подкрепен от друг, също толкова горещ почитател на кубинската амброзия се реших на едно изследване, което ще направя за наше удоволствие и обща полза ;) Ще дам всичко от себе си за да направим скромен каталог с всички коктейли и форми на приложение на "Havana Club" във всяка негова разновидност. Фактическите рецепти ще бъдат допълнени от собственоръчни снимки на питиетата (преди тяхната консумация ;) ) , кратко описание на атмосферата, в която са консумирани, както и лични впечатления от проведения експеримент :D Надявам се да ви бъде ако не полезно - то поне забавно и приятно, поне колкото на мен :P
Подробности и информация по темата ще публикувам тук, като трябва да отбележа, че подобен мащабен експеримент изисква задълбочен анализ и подготовка - затова моля за търпение, разбиране и окуражаващи викове и коментари :)))

Soul.