Маскен бал... светлини, сенки, музика, смях и весела сбирщина от невъобразими образи и образки събрани на едно място с цел да се повеселят, потанцуват, кой да се изфука, кой да поклюкари ;) изобщо социалната дейност кипи с всички сили :) Краят на Ноември... никое време... минал е Хелоуин, Коледа едва се задава в далечината - въобще няма с какво да запомниш това време от годината, освен ако разбира се имаш повод ( а както всички знаем ние българите поводи винаги ще си намерим) :) Но не ми беше това мисълта - идеята е да запомниш поредното събиране с приятели с нещо различно. Защо не маскен бал за хора пропуснали Хелоуин и нямащи търпение да дойде Коледа...?! :) значи е решено - пак ще се цапотим и преобличаме за ужас на останалата част от народонаселението по улиците ;)
Речено - сторено, всеки надянал маската си се понася към замъка на чудесата за да покаже своето оформление :) Зима - студ - поледица - ако не внимавахме можеше да напълним Пирогов с охкащи приказни герои ;) - тук основните заслуги отново обира кмета - да ни е жив и да ни радва с подобни широкомащабни безплатни пързалки :) Стигнеш ли веднъж обаче - забавлението ти е гарантирано, а и знаеш, че си го заслужил :) Мястото се пълни с възможни и невъзможни лица, цветна върволица от хора намиращи сили да се откъснат от сивотата на ежедневието и да потърсят приказките... на живо. Виждаш свои познати, запознаваш се с още толкова непознати, фотоапарати те дебнат отвсякъде, въобще - какафония от пременени оптимисти, глъчка и светлини. Песни и танци на народите, конкурси и игри - пълна програма, която не те оставя да седнеш дори за миг. Вървя сред този човешки гювеч и си мисля... и по едно време усещам, че само вървя :P Но докато все още мислех си мислех за следното...
Хората непрекъснато носят маски в "реалния" живот, вкъщи, на работа, на обществените места, изобщо - навсякъде. Сменят ги непрекъснато и толкова често, че стигат до момента, в който не знаят дали са свалили маската или тя вече е станала част от тях. Сред множеството роли често пъти забравяме кои сме всъщност, но обикновено когато осъзнаем, че тези, в които сме се превърнали не сме ние... е вече късно.
Човекът е много адаптивно същество... колкото повече го натоварваш и ограничаваш, толкова повече той се нагажда, променя и без да се усети живее живота, който може, а не живота, който иска. Докато се променя и намира своя път в битието той сам моделира себе си, под влияние и в отговор на външния свят, като в този процес често пъти жертва собствения си Аз, за да успее. Това обикновено се случва с хора, готови на всичко за да преуспеят - независимо в каква област. Множество от тези хора го правят несъзнателно - в името на целта, а от малцината успели да я постигнат - много малко намират онова, което са търсели - а именно щастието. Това се дължи на факта, че за да постигнат поставените цели те са пожертвали много неща, много парченца от себе си в процеса, парченца, които няма как да си върнат, а са им жизнено необходими за да изпитат щастие и покой. Макар повечето да не си го признават - те съжаляват, по една или друга причина. Тъй като всеки човек е различен, всяка съдба е уникална, а и до момента смятам, че не съм стигнал до подобни кръстопътища не мога да изкажа мнение дали може да си върнеш спокойствието и радостта. Но отговорно мога да отбележа, че е много по-просто да не ги губиш.
Сега. Не утре, не след края на месеца, не след този проект или онази задача, не когато се оженя, не когато имам деца, не когато се пенсионирам, а сега! Защото утре може и да не дойде, вчера трудно ще се върне, а сега... когато има смисъл, когато си жив и ти предстои да направиш следващата стъпка, да вземеш следващото решение. Намери себе си, ако не се харесваш - опитай да се промениш, защото ако не с друг, със себе си ще живееш цял живот, а представяш ли си какво е да живееш цял живот с човек, когото не харесваш :) Живей така, че да не губиш себе си, да не се заменяш за нещо външно, защото дори да го получиш, няма да е останал никой "вътре" за да му се радва.
Затова смятам, че е по-добре хората да слагат маски за да покажат нещо, вместо да ги слагат за да прикрият друго, така и те ще са по-щастливи и околните по-спокойни, защото знаят кога са си сложили маската :)
В заключение - носете маските си на балове, партита или просто за удоволствие, а не по необходимост :)
До маскиране!
Soul.
Няма коментари:
Публикуване на коментар