Парадокси

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистваме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, от когато и да било, но общуваме по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни ... убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява този текст да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"...

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.

Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма вече да е до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече нека наистина да е така.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно. Защото един ден този човек няма да е до вас!

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото ЖИВОТЪТ не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които карат дъха ни да спре!

Това е написано от човек загубил своята половинка в живота. От човек загубил най-ценното си...

Във времето видях много добро и много зло... изпитах безумна радост и безмерна тъга... След всичко до тук, не съжалявам за нищо от случилото се... всеки един урок, който научих трябваше да се заплати по един или друг начин. Но в крайна сметка мога да кажа, че за мен способността да обичаш е благословение от Бога, а не слабост, дар, а не проклятие - и всеки път, когато кажа "Обичам те" го чуствам. Затова и този текст ме впечатли толкова.
Авторът е успял с няколко изречения да извади есенцията на живота. Описанието, което дава, в този своеобразен хайку стил, успява да улови множество от парадоксите, които царуват в нашето битие. Макар края да звучи като евтино верижно писмо предавано по icq, за мен то дава рецептата за премахване на източника на тези парадокси, а именно - отдалечаването на хората един от друг в стремежа им към постижения извън самите тях, които в крайна сметка не ги правят щастливи.

Желая на всички щастието да намерят своята половинка, онзи човек, който чете през очите в сърцето ти, който те прегръща с душата си, който просто те прави щастлив, защото е там с теб. Както и способността да обичат за да направят на свой ред същото :)

Синергията... този алхимичен процес, който осъществяваме, и от който физиците получават заекване, е нещото, което ни прави подобни Богу - насладете му се!

В тази връзка - желая ви топло, усмихнато и уютно посрещане на Бъдни Вечер и Рождество Христово, бъдете здрави и не се страхувайте да обичате... сега! Не утре...

Б1

Ире @ Салса плюс 23.11.2008

Топлина, светлини, горещи ритми, гъмжило от танцуващи тела, задушна атмосфера, музиката се носи по въздуха като огън в кислородна среда, разпалвайки страстите още повече... Да, познахте - това е Салса плюс в неделя вечер! :) Датата е 23.11.2008, в клуба нещо става..., нещо не е като преди... хората се тълпят на групички и обсъждат нещо... и явно това не са нито икономическата криза, нито земетресенията, нито дори парното... :) Интересно какво ли е то? :) Бегъл поглед показва наличието на непривично допълнително обзавеждане... в единия край на дансинга са се намърдали чифт конги, в компонията на цял комплект барабани, синтезатор и сума ти жици и микрофони...

Аха! Ето това е нещо ново :) По всичко личи, че ще има жива музикаааа! Споделих аз за липсата на жива музика и ето - вопъла ми бе чут, желанието ми бе удовлетворено, аз съм щастлив! Явно не само аз съм забелязал тази липса и очарователната управителка на Салса плюс направи забележително представяне на една група, която дебютира на импровизираната сцена на заведението :) Този ход, според мен е прекрасен по своята идея, проявената воля и постигнатия резултат! Живата музика не може да се компенсира с нищо друго, самото присъствие на изпълнителите, желанието им да се представят по най-добър начин, личното отношение - това, че те са дошли и свирят и пеят специално за теб, малките гафове на сцена, усмивките им през цялото време, породени от възторга на публиката, овациите и усмихнатите муцуни насреща им. Диалога между изпълнителите и публиката - ето там се крие магията на живата музика, която я прави толкова очарователна. :) Но коя е групата?

Ами простичко е - Ире! Група оптимисти решили да правят латино в България! :) Групата е нова, в нея членуват няколко утвърдили се изпълнители, както и момчета от Консерваторията. Вокалното трио на първа линия се състои от една очарователна кубинска сеньорита и двама господа - Алекс Линарес от Перу, вокал на Манго Дуенде и перкусиониста на Слави - Рейди. Зад тях разпознах още двама от членовете на Манго Дуенде - зад клавира - ослепителната Ирения Васкес, а както винаги Ицо Ганев беше яхнал конгите :) Останалата част от състава бе непозната за мен, което обаче ни най-малко не им попречи да се представят блестящо и да направят фиеста за чудо и приказ :)

Репертуарът бе изпъстрен с живи парчета в мамбо, салса и меренге, пачангата беше на ниво, градуса не спадаше, а публиката видимо остана доволна, ако се съди по ентусиазирания рев нададен при излизането на бис на групата, за който присъстващите се пребориха с неуморно скандиране и неспирни аплодисменти :) браво на публиката :D След двете части на шоуто, разделени от кратка почивка определено всички бяха в много добро настроение - което се отрази на дансинга през останалата част от вечерта :) Напоследък рядко посещавам клуба, но не помня от кога не съм го виждал толкова пълен и весел, определено сполучлив ход, който ако стане традиция ще отвори нова страница в латино историята на България :)

Сега след като споделих впечатленията си от събитието искам да прошушна едно желание и да отправя една забележка. Желанието ми е, ако може палитрата от парчета на групата да се попълни и с класически кубински сон, болеро и ча-ча - има и хора, които обичат по бавна, но също толкова страстна музика ;) А забележката е към озвучителя - с две думи - беше се престарал :) от време на време не се траеше, особено при някое виртуозно изпълнение на духовата част от оркестъра, високите тонове бяха излишно надути и вместо да допринасят за доброто настроение, те успяха да изгонят не един и двама присъстващи.

А, всъщност имам и още едно желание - Ире - искам ви по-скоро отново на сцена!!! :) Благодаря ви сладури, бъдете все така готини, че даже и повече :P

Vamos a bailar!!!

Soul.

Маскен бал по никое време :)

Маскен бал... светлини, сенки, музика, смях и весела сбирщина от невъобразими образи и образки събрани на едно място с цел да се повеселят, потанцуват, кой да се изфука, кой да поклюкари ;) изобщо социалната дейност кипи с всички сили :) Краят на Ноември... никое време... минал е Хелоуин, Коледа едва се задава в далечината - въобще няма с какво да запомниш това време от годината, освен ако разбира се имаш повод ( а както всички знаем ние българите поводи винаги ще си намерим) :) Но не ми беше това мисълта - идеята е да запомниш поредното събиране с приятели с нещо различно. Защо не маскен бал за хора пропуснали Хелоуин и нямащи търпение да дойде Коледа...?! :) значи е решено - пак ще се цапотим и преобличаме за ужас на останалата част от народонаселението по улиците ;)

Речено - сторено, всеки надянал маската си се понася към замъка на чудесата за да покаже своето оформление :) Зима - студ - поледица - ако не внимавахме можеше да напълним Пирогов с охкащи приказни герои ;) - тук основните заслуги отново обира кмета - да ни е жив и да ни радва с подобни широкомащабни безплатни пързалки :) Стигнеш ли веднъж обаче - забавлението ти е гарантирано, а и знаеш, че си го заслужил :) Мястото се пълни с възможни и невъзможни лица, цветна върволица от хора намиращи сили да се откъснат от сивотата на ежедневието и да потърсят приказките... на живо. Виждаш свои познати, запознаваш се с още толкова непознати, фотоапарати те дебнат отвсякъде, въобще - какафония от пременени оптимисти, глъчка и светлини. Песни и танци на народите, конкурси и игри - пълна програма, която не те оставя да седнеш дори за миг. Вървя сред този човешки гювеч и си мисля... и по едно време усещам, че само вървя :P Но докато все още мислех си мислех за следното...

Хората непрекъснато носят маски в "реалния" живот, вкъщи, на работа, на обществените места, изобщо - навсякъде. Сменят ги непрекъснато и толкова често, че стигат до момента, в който не знаят дали са свалили маската или тя вече е станала част от тях. Сред множеството роли често пъти забравяме кои сме всъщност, но обикновено когато осъзнаем, че тези, в които сме се превърнали не сме ние... е вече късно.

Човекът е много адаптивно същество... колкото повече го натоварваш и ограничаваш, толкова повече той се нагажда, променя и без да се усети живее живота, който може, а не живота, който иска. Докато се променя и намира своя път в битието той сам моделира себе си, под влияние и в отговор на външния свят, като в този процес често пъти жертва собствения си Аз, за да успее. Това обикновено се случва с хора, готови на всичко за да преуспеят - независимо в каква област. Множество от тези хора го правят несъзнателно - в името на целта, а от малцината успели да я постигнат - много малко намират онова, което са търсели - а именно щастието. Това се дължи на факта, че за да постигнат поставените цели те са пожертвали много неща, много парченца от себе си в процеса, парченца, които няма как да си върнат, а са им жизнено необходими за да изпитат щастие и покой. Макар повечето да не си го признават - те съжаляват, по една или друга причина. Тъй като всеки човек е различен, всяка съдба е уникална, а и до момента смятам, че не съм стигнал до подобни кръстопътища не мога да изкажа мнение дали може да си върнеш спокойствието и радостта. Но отговорно мога да отбележа, че е много по-просто да не ги губиш.

Сега. Не утре, не след края на месеца, не след този проект или онази задача, не когато се оженя, не когато имам деца, не когато се пенсионирам, а сега! Защото утре може и да не дойде, вчера трудно ще се върне, а сега... когато има смисъл, когато си жив и ти предстои да направиш следващата стъпка, да вземеш следващото решение. Намери себе си, ако не се харесваш - опитай да се промениш, защото ако не с друг, със себе си ще живееш цял живот, а представяш ли си какво е да живееш цял живот с човек, когото не харесваш :) Живей така, че да не губиш себе си, да не се заменяш за нещо външно, защото дори да го получиш, няма да е останал никой "вътре" за да му се радва.

Затова смятам, че е по-добре хората да слагат маски за да покажат нещо, вместо да ги слагат за да прикрият друго, така и те ще са по-щастливи и околните по-спокойни, защото знаят кога са си сложили маската :)

В заключение - носете маските си на балове, партита или просто за удоволствие, а не по необходимост :)

До маскиране!

Soul.

Манго Дуенде

Музика.... ритъм... мелодия... магия. Музиката е многолика, разнообразна и с всеки изминал ден става все по-пъстра. Раждат се нови творци, нови жанрове, нови хитове и няма кой да спре този естествен път на обновяване и еволюция. Сред този така добре организиран хаос от стилове и течения в музиката става все по лесно да се загубиш ако нямаш собствен стил, предпочитания и вкус. Болшинството от хората предпочитат удобното скривалище на "модерната" към момента музика, за тях работят по голямата част от заведенията, които пък се стремят да привлекат повече клиенти. Но има и една малка част (която за мое удоволствие нараства), която цени музиката с по-дълбоки традиции, макар и ориентирана към по-специфична аудитория. Както знаят всички аз съм малко или повече музикален помияр :) и въпреки, че харесвам широк спектър от жанрове има един, който стои в сърцето ми и винаги ще бъде там, който винаги ще ми дава сили и вдъхновение, който винаги ще ме радва и ще ме пренася в един по-добър свят, където хората са заедно, защото им е по-добре отколкото поотделно, защото искат да се забавляват, защото горещите ритми са в душите им и само чакат първите акорди за да се излеят от там и потопят всичко наоколо във веселие.

Да, това е латино музиката за мен, извор на щастие и магичен свят, в който успявам да намеря утеха и нови сили :) Независимо колко съм уморен или афектиран, след първата песен тези неща нямат значение, просто изчезват, затова пожелавам на всеки да си има този приказен остров, на който да отива за зареждане на батериите и много положителни емоции. Воден от тази си страст набързо намерих съмишленици и започнахме продължителни набези по кръчми и паланки, където пускат от "нашата" музика :)

Макар да намерихме доволно количество такива места ( и силно се надявам те да стават повече :) ) всичките имаха един и същ ... да кажем недостатък :) музиката беше на запис и пускана от DJ. Не, че е лошо - напротив забавлявам се страхотно и мога да отбележа, че съм оставил парички за ром там, колкото за "Лада" с основния ремонт :). При все, че този тип музика не е актуална в България е нормално и да няма български групи. Но по волята на Всевишния ( или просто луд късмет :) ) ми се удаде възможността да разбера за съществуването на едно уютно местенце в центъра на София наречено "Чай във фабриката" или по-известно като "Tea House" ( тук почитанията отиват при Digital Moon, Рони благодаря ти!) . Заведението е очарователно, скътано в бивш склад или нещо подобно в сърцето на София, обзаведено семпло, но оставящо чувство за "вкъщи" :) . Алтернативно място за алтернативни хора :) с алтернативни интереси, то предлага сцената си за групи, стените си за художници, а кухнята си за ценители. :) без да звучи, като скрита реклама мястото наистина си струва и горещо го препоръчвам на всички любители на джаз, латино и всички други жанрове, които намират място на сцената му. За актуална информация за програмата му винаги можете да погледнете тук.

След няколко посещения там разбрах за съществуването на "Манго Дуенде"! Съдържателите казаха: "Щом харесвате латино - елате да ги чуете", казах си - защо не? :) И бях възнаграден безмерно, когато, отпивайки от моя любим "Anejo 7 anos" аз чух първата песен, в изпълнение на Алекс Линарес ... а именно "Chan Chan" de Compay Segundo !!! А след нея El carretero, Dos gardenias, Candela, Guantanamera и много много други все попадения намиращи се в частта от личната ми музикална колекция, под заглавието "Classics"!!! Истинска жива група в България изпълняваща некомерсиално латино! Находка по-скъпа от огъня и колелото взети заедно! От тогава, ако съм в София и не съм на легло - няма участие, което да съм пропуснал! Останах меко казано очарован и смело препоръчвам

Елате да ги чуете!!!

Ако решите да минете - кажете, че имате резервация на името на Симеон Анастасов, място винаги ще ви намерят :))) , а самия мен обикновено ще заварите да се вихря с някоя чаровна дама под звуците на невероятните "Манго Дуенде"!

След дългата лятна почивка те отново ще ни радват на 21 Ноември, побързайте да си направите резервациите по отрано за да има места! Аз ще ви чакам там, масата до сцената, с усмивка от ухо до ухо и голяма "Havana" в ръка. :))

Estoy esperando, Vamos!

Soul.

Culto A La Vida

Куба, ... Варадеро, ... седем и половина вечерта, ... китна малка кръчма на плажа, ... туристите се прибират от плажа, за да се подготвят за вечерта... Глъчката по малко отминава... водите на Атлантика се катерят и спускат неуморно по финия като прах, искрящо бял пясък, очертавайки мястото, където лагуната изкушава плажа да се слеят в едно. И както във всяка естествена и балансирана връзка, това което цял ден лагуната е взимала малко по малко, го връща през нощта бавно и с любов, добавяйки бисерни миди за красота... В кръчмата звучат горещи, живи и упойващи латино ритми... наоколо е пълно с щастливи и усмихнати хора, седящи, говорещи, смеещи се, танцуващи - забавляващи се! На масата пред теб седи елегантна кристална чаша с разлята форма и ниско столче, а в нея две ледчета се гонят сред тъмно кехлибарена течност с тънък, характерен аромат, съчетаващ гъстотата на черен мед, сладостта на ванилията и неповторимия аромат на клонче канела в комбинация със сушени плодове. Всички тези нотки подчертаващи и придаващи омагьосващ оттенък на най-важния дар на Куба за света - кубинският ром.

Ето на това аз казвам El Culto A La Vida!

Тази изискна напитка се произвежда и консумира на много места по света, но неповторим и неоспорим факт е, че има само един ром, на който пише - "El ron de Cuba". И това е "Havana Club" !!! Това е ромът на Куба, оригиналния, неповторимия, носещ духа на острова на свободата!!! Това е моя "Havana Club"! :) Традициите, любовта и майсторството вложени в приготвянето му го правят моя фаворит сред конкуренцията. Мекият, всеобхватен и наситен вкус, който остава дълго след поредната наздравица го прави неустоим и чест мой спътник в културно питейтите ми изяви :) С времето успя да задълбочи привързаността ми и аз малко по малко намерих съмишленици, с които да споделям насладата, което всъщност я удвои :)

Воден от любознателност и подкрепен от друг, също толкова горещ почитател на кубинската амброзия се реших на едно изследване, което ще направя за наше удоволствие и обща полза ;) Ще дам всичко от себе си за да направим скромен каталог с всички коктейли и форми на приложение на "Havana Club" във всяка негова разновидност. Фактическите рецепти ще бъдат допълнени от собственоръчни снимки на питиетата (преди тяхната консумация ;) ) , кратко описание на атмосферата, в която са консумирани, както и лични впечатления от проведения експеримент :D Надявам се да ви бъде ако не полезно - то поне забавно и приятно, поне колкото на мен :P
Подробности и информация по темата ще публикувам тук, като трябва да отбележа, че подобен мащабен експеримент изисква задълбочен анализ и подготовка - затова моля за търпение, разбиране и окуражаващи викове и коментари :)))

Soul.

Животът е низ от хубавини... начи :)

А може би наистина е така ? Отговорът на този въпрос предстои да се даде в близко бъдеще :) Да се надяваме той да е положителен... и ако наистина съм слушал Коледа ще дойде по рано тази година и ще бъде незабравима... невъзможно красива и вълшебна до последния детайл... още веднъж ще се потвърди златното правило, че живота се прави красив от хората... щасливите случайки ги има заради онези хора, които говорят с думите на сърцето ти... заради онези, чиито сърца туптят с ритъма на твоето... заради онези, за които оставяш последното парченце шоколад, защото тяхната усмивка е по сладка от целия шоколад на света (а това повярвайте ми е много :) ). Носете си новите дрехи и мечтайте... на живо... защото не се знае знае ли се... пък и ако не сега - кога!?!

Soul.

First-timer

Ей на това аз казвам Hello World! :)